На финалната права на процеса по излизане от ЕС, Великобритания среща вътрешни трусове. Причината: разделението между поддръжници и противници на Брекзит, подражават да водят сериозни политически кампании, отстоявайки личните си тези, като първите настояват за втори референдум.

Какво се случи до сега?

Дейвид Камерън спази обещание за инициация на вот за излизане на Великобритания от ЕС. Самото гласуване се случи през 2016, като за дата на излизане се определи 29 Март 2019година. Междувременно се смени министър председателят на Великобритания. С тежката задача да играе ролята на Том Круз в мисия Брекзит бе натоварена Тереза Мей, която от своя страна изпълни заръчаното. Вече е факт финализирана оферта за сделка, която често поражда размирици в Британският парламент. Все още не се знае дали тази сделка ще се реализира или не. Също така от самото провеждане на референдума поддръжниците за оставане в ЕС са силно активни и подържат тезата за втори референдум с по-ясно описани последствия и при двата варианта.

Какво трябва да знаем за втори референдум?

За  да разберем колко вероятно е това, първо трябва да сме запознати с малко цифри. На 23 Юни 2016 година над 34 милиона британци поеха към урните, това се равнява на над 72% гласоподаваемост, от които малко над 16 милиона гласуваха за оставане. Поддръжниците на Брекзит, обаче бяха над 17 милиона и спечелиха с 3.78% разлика. За контраст на изборите за европейски парламент през 2014 година заведоха едва 35% от гласоподавателите. Обобщено, това е много близо до бройката на хората, гласували за оставане в ЕС. Кратък анализ ни показва, че референдума през 2016г активира една мълчалива част на острова, която е напълно незаинтересувана към ЕС или какво се случва в с него. Единствената им активност се проявява при възможност за отцепване от „Европа“ и печелят, въпреки неубедително.

Второто нещо, което трябва да знаем е какво точно знаеха хората за ЕС, за Брекзит, за ролята на ОК в Европа. С риск да възмутим политически анализатори, можем спокойно да твърдим, че има една група от около 17 милиона британци, които не хаят за ЕС, нито за търговията със съюза или още по-малко за позицията на Великобритания там. Последвалите запитвания и проучвания показват, ще още повече хора не са били наясно какво означава Брекзит. Всичко това е напълно нормално в една ситуация на наложено статукво. Промяната, обаче идва с инициативата за вот за излизане. За да се подаде адекватен глас, първо трябва да се излезе от състоянието на летаргия относно този политически казус. Това реално, не се случи. Въпреки, че се водиха 2 успоредни кампании, те бяха на бързо скалъпени, не образоваха хората и оставиха резултатите да заприличат на решение на полу-професионален блек-джек играч.

Третото нещо, което е важно е, чe вече имаме специфична оферта на масата. Подобни преговори отнемат изключително дълго време и тяхната реализация в рамките на 2 години е чиста проба екшън в стила Том Круз, както казахме по-горе.  Наличието на тази оферта въобще не улесни задачата на Тереза Мей, а всичко си остана по старо-му. Парламентът продължава да бъде разединен и имайки в предвид, че дори някои съпартийци на министър председателя, са против предложената сделка, обстоятелствата изглежда ще продължат да объркващи.

Ще има ли вториреферендум?

Трудно е да се даде конкретно становище на този въпрос. Ако използваме дедукция можем да придобием доста добра представа каква е вероятността да се гласува излизането от ЕС на втори референдум. Първият референдум активира над 72% от хората, тоест решението е взето с една изключително висока избирателна активност. Това от своя страна силно стабилизира валидността на взетото решение. Това прави втори референдум зададен по същият въпрос е напълно излишен. Липсата на информация и адекватна осведоменост по време на гласуването през 2016г. не е достатъчна причина да го направи невалиден. Остава единствено опцията да се гласува дали да се приеме сделката или да напусне без сделка.

Освен преговорите с ЕС през последните 2 години ОК работи много усилено да се подготви за всички възможни варианти. Тези приготовления включват съставянето на множество комисии, които подготвиха страната с безброй много промени в различните сектори. Тоест, според Тереза Мей, Великобритания е готова да напусне ЕС с или без сделка.

Какво ще промени втори референдум?

Единствената разлика, която може да направи новият референдум е да се даде глас на хората. Да се остави народът на Великобритания да реши дали ще бъде по-добре без сделка, или с вече структурираното споразумение. Това е и въпросът, който може да бъде зададен: “Приемате ли сделката подготвена между Великобритания и ЕС?” ДА, или НЕ. Чисто политически, това би било точно толкова грешно, колкото и първият референдум. Причините за това се крият в грешките през 2016. Отново ще имаме едни слабо осведомени 17 милиона, които не хаят за ЕС така или иначе. Техният вот ще бъде базиран на хвърляне на зарове, просто защото дори не са прочели каква е търговската сделка с ЕС. Останалите 16 милиона, просто не искат да излизат. Тези не се интересуват каква сделка искат, а по-скоро въобще да не се стига до там. Също така в рамките на оставащите 4 месеца е напълно невъзможно да се организира референдум. За това време е невъзможно да се изготви кампания с цел получаване на информиран вот. Независимо дали това се получи има и друг основен проблем. Датата вече е заложена и не подлежи на промяна. Независимо още колко избори и референдуми минат. Законодателството гласи, че ОК излиза от ЕС, независимо дали Тереза Мей се е разписала на международно споразумение или не.

Всички тези факти са подковани с думите на министър-председателят, че време и пари за втори референдум няма.